Когато „Площад Журналист“ стане „Площад Цензуриран“
Днес площад „Журналист“ в София символично беше преименуван на „Площад Цензуриран“ в рамките на инициатива, насочена срещу натиска над журналисти, т.нар. SLAPP дела и забавеното въвеждане на европейските механизми за защита на свободата на словото. В акцията се включиха журналисти, представители на неправителствени организации и граждански активисти, а основният акцент беше поставен върху все по-честото използване на съдебен и институционален натиск срещу медии и отделни журналисти.
Събитието беше част от проекта Censored Square - европейска инициатива, която поставя темата за цензурата и натиска над журналистиката в публичното пространство чрез символично преименуване на площади, улици и обществени места. Идеята е проста, но достатъчно показателна - когато журналистиката започне да работи под натиск, цензурата постепенно престава да бъде изключение и започва да се превръща в среда.
Темата за SLAPP делата не е нова. Още преди години европейски журналистически организации и правозащитни структури започнаха да предупреждават, че съдебните процеси все по-често се използват не толкова за защита на репутация или право, колкото за финансово и психологическо изтощаване на журналисти, редакции и медии. Междувременно европейските институции подготвиха механизми и препоръки срещу подобни практики, но въвеждането им в отделните държави продължава бавно и неравномерно.
Последният доклад на „Репортери без граници“ поставя България на 71-во място в света по свобода на медиите, като страната остава сред най-слабо представящите се членове на Европейския съюз. В анализа на организацията медийната среда у нас продължава да бъде определяна като нестабилна, а политическият и икономическият натиск върху независимите медии остава сред основните проблеми пред журналистиката в страната.
Любопитното е, че темата за свободата на словото днес присъства постоянно в публичния разговор, но все по-рядко предизвиква реален обществен натиск или институционална реакция. Може би защото съвременната цензура рядко изглежда като класическа забрана. По-често тя идва чрез дела, административно забавяне, икономически зависимости, изтощение и постепенно свиване на допустимото.
В подобна среда разговорът за фактите неизбежно започва да излиза извън самата проверка на информацията. Защото въпросът вече не е само кое е вярно и кое не, а дали съществува среда, в която журналистиката може спокойно да проверява, задава въпроси и публикува без страх от натиск или последици.
Именно в такъв контекст стартира и AllFactCheck.bg - независим агрегаторен проект, който проследява публикации, анализи и материали, свързани с фактчекинга, медийната среда, дезинформацията и свободата на словото. Платформата не създава собствени присъди над информацията и не претендира да бъде арбитър на истината. Целта ѝ е по-скоро да събира, структурира и пази видим публичния разговор около теми, които все по-често изчезват в шума на ежедневния информационен поток.